Исей Сагава - канибалът, който получи слава вместо затвор
След поредност от здравословни проблеми, в това число инсулт и диабет, японският Ханибал Лектър - Исей Сагава, прочут и като „ Канибалът от Кобе “, умря на 73 години след прекарана пневмония.
През 80-те години на предишния век Исей Сагава е образован млад мъж от Токио, учи литература в Сорбоната, само че има доста неприятни намерения и мечти още от учебно заведение. На 15-годишна възраст Исей прави опит за лекуване, само че лекарят не взима на съществено признанието му, че човешкото месо наподобява вкусно.
Казва се, че като млад мъж не изпитва увлечение към девойки от личната му раса, а има мечти със „ западни “ руси дами с бяла кожа. И то не какви да е мечти, а по какъв начин ги пробва. Тази невероятна потребност да отхапе човешка плът той отсрочва дълги години до 12 юни 1981 година
Среща своята жертва в Париж
Първият перверзен ентусиазъм да посегне на жена японското чудовище получава до момента в който следва в Университета Уако в Токио. Тогава стартира да изпитва привличане към преподавателката си по немски език. Една вечер той съумява да се промъкне през прозореца в жилището ѝ с желанието да я убие. Преди обаче да направи каквото и да е, германката се разсънва, разкрещява се за помощ и той заобикаля. Няколко години минават, до момента в който извърши желанието си и открие идната жертва.
Сагава се реалокира в Париж, само че канибалските му стремежи не стихват. Сам признава, че неведнъж се е опитвал да убие девойки за платена обич, които води в квартирата си, само че в никакъв случай не се е взема решение да дръпне спусъка.
Докато следва литература в влиятелния университет „ Сорбона “ през 1981 година, е покорен от негова състудентка – Рене Хартевелт. Тя е висока, красива млада жена, с руса коса и светла кожа, а за разлика от нея Исей е висок едвам 152 см., има дребни ръце и даже самичък споделя, че не възприема себе си като прелъстителен за дамите.
Започва да търси непосредственост с красивата студентка като сяда до нея по време на лекции и наподобява, че тя няма нищо срещу. Японецът я моли да му помогне с уроци на немски език. Рене се съгласява и стартират да се виждат отвън образователните занятия. Освен това си приказват на разнообразни тематики – просвета, литература, изкуство. От дребния му растеж и мекушав глас Рене не усеща никаква опасност. Тя постоянно излиза с него и го кани в жилището си на по чаша чай. Исей също кани Рене на вечеря в жилището си. Тя чете на глас поеми от обичан негов стихотворец, вечерят на пода и беседват. Привличането на Сагава към Рене става все по-голямо и скоро той е уверен, че точно тя би трябвало да стане негова жертва.
Скоро Рене получава следващата покана, която още веднъж приема с ненаситност и без капка подозрение. Исей споделя, че желае да я запише на касетофон до момента в който тя чете следващата поема. На 11 против 12 юни 1981 година холандката идва в жилището му и както нормално пият чай и беседват прелестно. Рене даже не подозира, че в чая ѝ има уиски, което Сагава сипва скрито и чака да подейства.
Когато се взема решение да показа на Рене, че изпитва усеща към нея – тя го отблъсква. Намира го за приятна компания, само че не може да отвърне на възприятията му и желае да бъдат просто другари. Привидно Сагава се съгласява. Докато Рене чете, той става и включва касетофона на запис. Зад нищо неподозиращата жена е застанал мъж, към този момент твърдо решен да дръпне спусъка на револвера и го прави.
Тя пада от стола, а подът потъва в кръв. Тук следват много детайлности, които могат да бъдат открити по случая и меко казано биха смутили със своята свирепост и жестокост. Накратко – в продължение на няколко дни японският човекоядец живее, спи, осквернява и се храни с елементи тялото на жертвата си.
Когато взема решение да се отърве от тялото, поставя останките в куфари и с такси отива до Булонския лес, с желанието да ги хвърли в езеро. Малко откакто е видян от очевидци, килърът е хванат. Пред полицията той не крие истината и прави цялостни признания. По-късно френските управляващи са в потрес от откритото в жилището му.
Слава вместо затвор
Във Франция психолози афишират Исей Сагава за неуравновесен и неспособен за правосъден развой. Според медицинските специалисти той би трябвало да бъде настанен в психиатрична институция, преди да бъде депортиран в Япония на идната година.
Говори се, че с намесата на заможния и авторитетен татко, през 1984 година извергът е депортиран от Европа в психиатричната болница „ Мацузава “ в Токио. Психолозите го намират за вменяем и откриват, че е умъртвил 25-годишната жена само от полова перверзия.
За сериозен пропуск се смята фактът, че управляващи в страната на изгряващото слънце не получат документи от френските проверяващи и правосъдни органи, което несъмнено е попречило следствието на случая на островната страна. Според доста обаче, това даже не е било от голяма важност, защото управляващите в Япония не са положили старания да обвинят Сагава за закононарушенията му. Франция няма различен прийом да окаже въздействие върху другата страна по случая с „ Канибала от Кобе “ и скоро се случва немислимото. След като остава за лекуване единствено 15 месеца, през август 1985 година, Исей Сагава е освободен и може умерено да се разхожда по улиците както всеки различен жител.
Шокиращо, Сагава получава освен свободата си, само че и огромно медийно внимание и известност, каквато никой не може да си показа. В Токио Исей Сагава води напълно естествен живот. Редовно дава изявленията за локални и интернационалните медии, снима се в киното. Без ужас и възприятие за виновност издава мемоара „ В мъглата “ (In The Fog) и манга комикс, които съдържат разтърсващи детайлности и илюстрации на убийството на Хартевелт.
До гибелта му през ноември 2022 година на килъра, който ужаси света през 1981 година, не е потърсена отговорност за стореното, а през годините не се свени да приказва за убийството обстойно и нашироко с ярки детайлности. Сякаш единственото наказване, което получава, е да прекара последните си години под грижите на по-малкия си брат, съгласно сведенията в инвалидна количка след поредност от здравословни проблеми.
Още от създателя:
През 80-те години на предишния век Исей Сагава е образован млад мъж от Токио, учи литература в Сорбоната, само че има доста неприятни намерения и мечти още от учебно заведение. На 15-годишна възраст Исей прави опит за лекуване, само че лекарят не взима на съществено признанието му, че човешкото месо наподобява вкусно.
Казва се, че като млад мъж не изпитва увлечение към девойки от личната му раса, а има мечти със „ западни “ руси дами с бяла кожа. И то не какви да е мечти, а по какъв начин ги пробва. Тази невероятна потребност да отхапе човешка плът той отсрочва дълги години до 12 юни 1981 година
Среща своята жертва в Париж
Първият перверзен ентусиазъм да посегне на жена японското чудовище получава до момента в който следва в Университета Уако в Токио. Тогава стартира да изпитва привличане към преподавателката си по немски език. Една вечер той съумява да се промъкне през прозореца в жилището ѝ с желанието да я убие. Преди обаче да направи каквото и да е, германката се разсънва, разкрещява се за помощ и той заобикаля. Няколко години минават, до момента в който извърши желанието си и открие идната жертва.
Сагава се реалокира в Париж, само че канибалските му стремежи не стихват. Сам признава, че неведнъж се е опитвал да убие девойки за платена обич, които води в квартирата си, само че в никакъв случай не се е взема решение да дръпне спусъка.
Докато следва литература в влиятелния университет „ Сорбона “ през 1981 година, е покорен от негова състудентка – Рене Хартевелт. Тя е висока, красива млада жена, с руса коса и светла кожа, а за разлика от нея Исей е висок едвам 152 см., има дребни ръце и даже самичък споделя, че не възприема себе си като прелъстителен за дамите.
Започва да търси непосредственост с красивата студентка като сяда до нея по време на лекции и наподобява, че тя няма нищо срещу. Японецът я моли да му помогне с уроци на немски език. Рене се съгласява и стартират да се виждат отвън образователните занятия. Освен това си приказват на разнообразни тематики – просвета, литература, изкуство. От дребния му растеж и мекушав глас Рене не усеща никаква опасност. Тя постоянно излиза с него и го кани в жилището си на по чаша чай. Исей също кани Рене на вечеря в жилището си. Тя чете на глас поеми от обичан негов стихотворец, вечерят на пода и беседват. Привличането на Сагава към Рене става все по-голямо и скоро той е уверен, че точно тя би трябвало да стане негова жертва.
Скоро Рене получава следващата покана, която още веднъж приема с ненаситност и без капка подозрение. Исей споделя, че желае да я запише на касетофон до момента в който тя чете следващата поема. На 11 против 12 юни 1981 година холандката идва в жилището му и както нормално пият чай и беседват прелестно. Рене даже не подозира, че в чая ѝ има уиски, което Сагава сипва скрито и чака да подейства.
Когато се взема решение да показа на Рене, че изпитва усеща към нея – тя го отблъсква. Намира го за приятна компания, само че не може да отвърне на възприятията му и желае да бъдат просто другари. Привидно Сагава се съгласява. Докато Рене чете, той става и включва касетофона на запис. Зад нищо неподозиращата жена е застанал мъж, към този момент твърдо решен да дръпне спусъка на револвера и го прави.
Тя пада от стола, а подът потъва в кръв. Тук следват много детайлности, които могат да бъдат открити по случая и меко казано биха смутили със своята свирепост и жестокост. Накратко – в продължение на няколко дни японският човекоядец живее, спи, осквернява и се храни с елементи тялото на жертвата си.
Когато взема решение да се отърве от тялото, поставя останките в куфари и с такси отива до Булонския лес, с желанието да ги хвърли в езеро. Малко откакто е видян от очевидци, килърът е хванат. Пред полицията той не крие истината и прави цялостни признания. По-късно френските управляващи са в потрес от откритото в жилището му.
Слава вместо затвор
Във Франция психолози афишират Исей Сагава за неуравновесен и неспособен за правосъден развой. Според медицинските специалисти той би трябвало да бъде настанен в психиатрична институция, преди да бъде депортиран в Япония на идната година.
Говори се, че с намесата на заможния и авторитетен татко, през 1984 година извергът е депортиран от Европа в психиатричната болница „ Мацузава “ в Токио. Психолозите го намират за вменяем и откриват, че е умъртвил 25-годишната жена само от полова перверзия.
За сериозен пропуск се смята фактът, че управляващи в страната на изгряващото слънце не получат документи от френските проверяващи и правосъдни органи, което несъмнено е попречило следствието на случая на островната страна. Според доста обаче, това даже не е било от голяма важност, защото управляващите в Япония не са положили старания да обвинят Сагава за закононарушенията му. Франция няма различен прийом да окаже въздействие върху другата страна по случая с „ Канибала от Кобе “ и скоро се случва немислимото. След като остава за лекуване единствено 15 месеца, през август 1985 година, Исей Сагава е освободен и може умерено да се разхожда по улиците както всеки различен жител.
Шокиращо, Сагава получава освен свободата си, само че и огромно медийно внимание и известност, каквато никой не може да си показа. В Токио Исей Сагава води напълно естествен живот. Редовно дава изявленията за локални и интернационалните медии, снима се в киното. Без ужас и възприятие за виновност издава мемоара „ В мъглата “ (In The Fog) и манга комикс, които съдържат разтърсващи детайлности и илюстрации на убийството на Хартевелт.
До гибелта му през ноември 2022 година на килъра, който ужаси света през 1981 година, не е потърсена отговорност за стореното, а през годините не се свени да приказва за убийството обстойно и нашироко с ярки детайлности. Сякаш единственото наказване, което получава, е да прекара последните си години под грижите на по-малкия си брат, съгласно сведенията в инвалидна количка след поредност от здравословни проблеми.
Още от създателя:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ